Какво да правим при попадане на буболечка в ухото?
четвъртък 12 септември 2024

в.Лечител

12.09.2024г.

Д-р Михаил ГАНЕВ завършва медицина в МУ – Пловдив през 2017 г. и още същата година става част от екипа на Отделението по ушно-носно-гърлени болести на УМБАЛ „Пълмед“.

През 2022 г. придобива специалност по ушно-носно-гърлени болести.

Член е на Българското сдружение по оториноларингология, хирургия на глава и шия.

– Здравейте, д-р Ганев! Възможно ли е буболечка да попадне в човешко ухо?

– Да, възможно е живи организми да попаднат в ушния канал и това може да не е случайно. Пространството от входа на канала до тъпанчевата мембрана е с по-висока температура от останалата част на човешкото тяло, средата е по-влажна и има само един отвор, което неволно го превръща в удобно място за попадане на малки насекоми и буболечки.

– Освен дискомфортът, какви са възможните здравни рискове?

– Попадането на насекомо в ушния канал най-често води до бурна симптоматика – пациентите са в състояние на паника и търсят спешна медицинска помощ. Причината е мултифакторна – психическият стрес, особено при хора с фобия от насекоми, както и активните движения на насекомото в канала – драскане по кожата на канала, ужилване, убождане. Особено влошава състоянието на пациента фактът, че в края на ушния канал се намира тънка ципа – тъпанчевата мембрана, която действа като мегафон и многократно усилва звуците, издавани от насекомото. Сериозни симптоми освен болката могат да са кървене от ухото и световъртеж.

Рисковете от попадане на насекомо в ушния канал са самонараняване при опит за изваждане, възпаления на канала, перфорация на тъпанчевата мембрана, специфични инфекциозни заболявания в случаите, когато насекомото е вектор на болест (лаймска болест при кърлежи, треска/малария при комари и др.). Възпалението на ушния канал е състояние, което ненавременно лекувано или изобщо нелекувано, може да има сериозни последствия – целулит на ухото, паротит, остеомиелит, парализа на лицев нерв.

Възможно е пациентът да има търпими оплаквания – заглъхване на ухото, шум, лека болка. Асимптоматичните случаи са рядкост.

– Как се процедира в подобен случай? Може ли човек сам да се справи с тампони за уши, промивки, или те биха направили ситуацията само по-лоша?

– Увеличен риск от попадане на насекомо в ушния канал съществува при хора, спящи на открито (походи, екскурзии или защото им се налага по работа). Какво да правим в такава ситуация? Ако след усещане за попадане на насекомото липсват симптоми, самото насекомо не се вижда с просто око или не може да се хване поради липса на пинсети или друг фин инструмент, то опитите за премахването са противопоказни. Ушният канал е с дължина около 2,5 см и е извит, което прави опасни опитите за изваждане „на сляпо“ на живо насекомо. Може да се опита премахване само ако насекомото се вижда и е в досега на подходящ инструмент за захващането му.

В извънболнична среда, при изразен болков синдром и липса на други средства, може да се опита удавяне на насекомото посредством изливане на течност в ушния канал. Тук е мястото да кажем, че не всяка течност би свършила работа и не всяка е безопасна за човек. От често срещаните течности в бита, най-бързодействащи са растителните масла. Капвайки малко количество от тях в ушния канал води до задушаване на насекомото за около 30 секунди. Алкохолните разтвори не са предпочитани, поради възможността да увредят слуха при наличие на перфорация на мембраната.

Течности като йодни разтвори, хипертонични разтвори, сапунена вода са също ефикасни средства с по-бавно действие. Кърлежите могат да останат живи до 5 минути, потопени в чиста вода. С особено внимание трябва да се подхожда към лидокаиновите разтвори и спрейове  – лидокаинът, често срещан локален анестетик, приложен в ухото може да предизвика тежки и продължителни световъртежи.

Последната стъпка от алгоритъма е сигурното изваждане на насекомото, което е препоръчително да става под микроскопски контрол от оториноларинголог. Това гарантира безопасното и цялостно премахване на мъртвото или все още живо насекомо.

– Възможно ли е заради попаднал пясък или морска вода, човек да развие ушна инфекция?

– Възможно е. Морската вода е чест провокатор на ушни инфекции през лятото. Причината е, че продължителният контакт на кожата на тялото с водата води до отмиване на повърхностния мазнинен секрет себум, който играе ролята на естествена защита – хидратира и смазва кожата. Останал без водонепромокаемия слой, епидермисът бързо попива водата и се набръчква, а на всеки е известно, че морската вода не е стерилна, а напротив, подходяща среда за развитие на огромен брой бактерии, много от които причиняващи болести у човек. Така попилата морска вода предизвиква бързо възпаление на кожата на канала, като първите симптоми са прогресираща болка и заглъхване на ухото. Това е заболяването външен отит.

Попадането на пясък обикновено е безобидно, но тъй като песъчинките, дори микроскопични, представляват вид чуждо за организма тяло, полепването и престояването им по кожата на канала може да създаде дискомфорт, чувство за сърбеж и локално дразнене, което при подходящи условия също да прерасне във възпаление на кожата.

– Какво е правилното лечение?

– Външният отит е заболяване, което подценено, може да доведе до сериозни последствия, които споменахме по-горе. Лечението на леките случаи е с локални антибиотични средства, пазене от вода, тоалет на ухото, нестероидни противовъзпалителни и болкоуспокояващи медикаменти. При неповлияване и засилване на симптоматиката се налага прием на антибиотик, насочен към предполагаемия причинител. Самолечението на заболяванията на ушите не са препоръчителни.

– Възможно ли е ушните инфекции да доведат до намаляване на слуха за постоянно?

– С риск да се повторя ще кажа, че всяка инфекция на ухото, която е оставена ненавременно лекувана или нелекувана, може да доведе до тежки последствия за пациента, едно от които, естествено, е намалението или пълната загуба на слуха. Причината е в естеството на ухото като орган – основната му роля е сетивна. Независимо коя част от слуховия анализатор е засегната, съществуват много механизми и пътища на разпространение на един болестен процес в дълбочина към вътрешното ухо и слуховия нерв, което неминуемо би довело до временно или постоянно намаление на слуха на болния. Съветът ми към пациентите е да търсят навременна помощ от специалист при първи симптоми.

Интервюто взе

Мартина ЗИНОВИЕВА