07.09.2023г.
Наблюдаваме „разцвет“ на вирусите и бактериите след продължителната изолация, наложена поради COVID-19
Д-р Йосифов, пред старта сме на новата учебна година. На какво да обърнат особено внимание родителите, за да подсилят имунитета на детето си?
За да не се разболяват децата често, на първо място бих обърнал внимание на спазване на хигиена. Най-простите съвети, на които наблягам при срещата си с родителите, са децата да се приучават от ранна възраст да не докосват устата си, да не кашлят едно в друго и да мият често ръцете си. При първи симптоми на заболяване, когато децата са и най-заразни, е необходимо да не посещават учебно заведение. В нашето динамично ежедневие това е доста трудно осъществимо и понякога невъзможно да се спази от родителите. По-големи деца е необходимо да носят маски при хрема и кашлица.
Имунитетът при всеки индивид е и даденост. За изграждане на качествен имунитет препоръчвам на родителите децата да се хидратират адекватно, да се хранят разнообразно, да приемат домашно направени сокове и след прекарана инфекция да имат възможност да се възстановят поне 2 седмици. При злояди деца препоръчвам прием на витамини, а при такива, които не обичат месо е необходимо в приеманите съставки да фигурира и желязо. При хронично болни деца от важно значение е и приложението на противогрипните ваксини.
Защо това лято респираторните вирусни инфекции продължиха твърде дълго, причинявайки остър катар на горните дихателни пътища, бронхити и пневмонии?
Може би все още наблюдаваме, така да се каже, „разцвет“ на вирусите и бактериите след продължителната изолация наложена поради COVID-19, какъвто наблюдавахме и през изминалата учебна година. За да придобием имунитет към нещо, ние трябва и да се срещаме с него. Продължителната липса на контакт с букета от патогени в обществото е една от причините това лято да наблюдаваме бум на бактериални стрептококови инфекции причиняващи скарлатина, който продължава още от пролетта. Наблюдавахме и херпангини, причинявани от ентеро- и коксаки вируси типични за лятото. Продължават и случаите на COVID-19, който става всесезонен, но по мои наблюдения и тези на колеги е по-малко опасен и доближаващ се до добре познатите ни от миналото щамове на коронавирус, причиняващ настинка. През Детското отделение на „Пълмед“ преминаха необичайно много деца над 7-годишна възраст с бронхопневмония, което ни кара да мислим, че има и повишени случаи на атипични причинители, в частност микоплазмени инфекции.
Могат ли учениците да се предпазят от типичните за есента вируси?
Трудно е да се прогнозира дали вирусите, които ни атакуваха цяло лято ще продължат и през есента. Типични за този сезон са вирусите причиняващи настинка, в това число риновирусите, срещу които човек изгражда нетраен имунитет и с които се среща многократно през живота си. За предпазване от тези вируси отново наблягам на хигиената. Нужно е да се отбележи повишаването на честотата на респираторно-синцитиалния вирус през есента, тъй като е особено опасен при кърмачета и може да доведе до остър бронхиолит, налагащ болнично лечение. Затова кърмачетата е необходимо да се изолират от болни членове на семейството с хрема и кашлица, а при невъзможност - да се носят маски.
Кога едно дете трябва да бъде заведено на пулмолог - още при първите симптоми на настинка или трябва да се изчака ден-два, за да се види дали ще се размине заболяването?
Няма строго правило кога едно дете да посети лекар‚ в частност детски пулмолог. Може да говорим за общоприети ориентировъчни срокове по отношение на различни симптоми. Кърмачета с фебрилитет над 37°С и възраст под един месец, е необходимо да бъдат прегледани в първите часове на заболяването. Същото се отнася и за кърмачета над 1 месец и фебрилитет над 38°С, както и кърмачета от 6 месеца до 1 година и фебрилитет над 39°С. При по-големи деца с фебрилитет, този срок се удължава до 24-72 часа.
Ако се появи затруднение в дишането, е необходимо детето веднага да се прегледа. При налични хрема и кашлица, при добро общо състояние, може да се изчака 2-3 дни преди прегледа, но пак казвам, това са ориентировъчни срокове.
Какъв е рискът, ако например малчуганите с пневмония и бронхиална астма изобщо не бъдат лекувани. Какви патологии могат да развият след години?
За пневмонията е важно да се започне лечение веднага след като се установи, тъй като може да доведе до развитие на дихателна недостатъчност, изливи, абсцеси и други животозастрашаващи усложнения. За щастие детският организъм има забележителни възстановителни възможности и дори след много тежки пневмонии, децата се възстановяват напълно без това да се отрази по някакъв начин на живота им в бъдеще.
По отношение на бронхиалната астма много често в практиката си срещам родители, които отказват да лекуват децата си от нея поради страх от медикаменти, за които са чели в мрежата за странични ефекти и по този начин се нарушава качеството на живот на детето. След като разсеем заедно тези съмнения у родителите и след започване на лечение, детето с бронхиална астма започва да води нормален живот и в много случаи след време отпада нуждата от тези контролиращи състоянието медикаменти. Нелекуваната бронхиална астма е предпоставка за развитие на белодробен емфизем с времето и намаляване на белодробния капацитет.
Визитка
Д-р Милен Йосифов е специалист по детска пневмология и фтизиатрия в Отделението по детски болести на УМБАЛ „Пълмед“.
Специализира в УМБАЛ "Св. Георги " - Пловдив от 2010 до 2014г. и придобива специалност по детска пневмология и фтизиатрия (пулмология). Става част от екипа на болница „Пълмед“ през 2013г.