Често силно увредените или патологично променени сърдечни клапи не могат да бъдат оперативно реконструирани и трябва да бъдат заменени с изкуствени
12.09.2024г.
Д-р Рахман, при кои сърдечни заболявания най-често се налага кардиохирургична намеса?
Кардиохирургията е една от най-еволюиралите и революционни хирургични специалности, включваща и предлагаща, сама по себе си, най-висок клас ниво на компетентност по отношение лечението на сърдечната патология, която с пандемичния си характер е отговорна за милиони хоспитализации годишно по света.
Провежда се при лечение на сърдечни заболявания с вариабилна етиология както при възрастни, така и при деца. Видът на операцията, която предстои да се извърши, ще зависи от това каква е конкретната сърдечна патология (коронарна съдова болест, придобити/вродени заболявания на сърдечните клапи и др.), възрастта на пациента, цялостното му здравословно състояние (има или няма съществени придружаващи заболявания), както и други фактори.
Едни от най-честите заболявания или състояния, лекувани чрез сърдечна хирургия, са аневризми и дисекации на аортата, исхемична болест на сърцето (коронарна съдова болест), придобити и вродени заболявания (пороци) на сърдечните клапи, оперативни реконструктивни процедури (пластики) на сърдечна клапа и клапно протезиране.
Какви техники се използват при оперативните пластики на сърдечна клапа и за клапното протезиране?
В зависимост от вида заболяване на сърдечната клапа, има няколко начина, по които кардиохирурзите могат да реконструират конкретна увредена клапа. Например, кардиохирургът може да запази целостта на митрална клапа с тежка инсуфициенция, дължаща се на патологично разширен фиброзен клапен пръстен, за когото бидейки закрепени нативните, неувредени от болестен процес клапни платна, по време на сърдечен цикъл, свободните им краища не прилепват плътно един към друг и това води до пропускане на кръв назад в ляво предсърдие. Оперативната реконструкция се изразява в имплантиране на протезен ринг, с по-малък размер от този на разширения клапен пръстен, който да коригира и намали размера, да доведе до свиване на площта и оттам адаптиране на незатварящите се плътно клапни платна и по този начин елиминиране на обратния поток на кръв през клапата в ляво предсърдие. Пластиките на митрална клапа могат да се извършват и с минимално инвазивни достъпи.
По отношение на клапното протезиране, често силно увредените или патологично променени сърдечни клапи не могат да бъдат оперативно реконструирани и трябва да бъдат заменени с изкуствени клапни протези. В тези случаи кардиохирургът ще отстрани увредената клапа и ще я замени с механична или биологична клепна протеза.
Кога по принцип е най-благоприятното време да се извърши сърдечна операция?
Избраният или доверен на пациента лекар трябва да препоръча операция само ако е наложителна или вече са се изчерпали алтернативите за ефективно и правилно лечение.
Ако чувството на задух и болките или гръдният дискомфорт се засилват и/или качеството на живот е засегнато от болката или състоянието, то това е ясна индикация за своевременно предприемане на оперативно лечение.
Има една особена група пациенти, при които сърдечното заболяване съпътства ежедневието без да се проявяват симптоми. Тази група пациенти се наричат безсимптомни. Често при тях се установяват тежки патологични състояния, въпреки липсата на оплаквания, които налагат след провеждане на обстоен и прозрачен диалог с лекуващия лекар или кардиохирург да се предприеме своевременно оперативно лечение, базирано на изясняване на всички ползи при наличните рискове.
Какви са рисковете за болния, ако непрекъснато отлага момента за операцията?
Обикновено има две причини, поради които препоръчвам сърдечна операция. Едната е да помогне на пациента да живее по-дълго, а другата е да помогне и допринесе за това пациентът да има по-добро качество на живот.
Ако след провеждане на коронарография при пациента се установи наличието на 90% стеснение на лумена на ствола на лявата коронарна артерия, данните ни казват, че е малко вероятно да оцелее през следващите една до две години. Така че, ако се отлага оперативното лечение дълго време, се увеличава рискът от настъпване на фатален изход.
От друга страна, сърдечната операция може да окаже осезаемо влияние по отношение на нещата, които пациентите могат да правят и на удоволствието, което получават от живота.
В някои случаи, ако се изчаква или отлага твърде дълго, заболяването и състоянието, което е налично в момента и което трябва да бъде коригирано своевременно, на един по-късен етап ще бъде по-тежко, по-напреднало и операцията може да бъде по-трудна и обемна, може да бъде по-рискована, възстановяването може да е по-дълго или усложненията да доведат до неблагоприятен развой.
Преди да се отложи каквато и да е операция, пациентите просто трябва да се уверят, че са провели такъв разговор със своя общопрактикуващ лекар, кардиолог или кардиохирург. Те трябва напълно да разбират и осъзнават риска от това свое решение за отлагане на оперативното си лечение във времето.
Кога е по-добре да се извършват миниинвазивните интервенции и какви са техните предимства?
Минимално инвазивният подход в сърдечната хирургия е полезна за пациента алтернатива, но ако на болния се налага операция, той ще трябва да проведе по-информирана дискусия с лекуващия си лекар. Пет са ключовите предимства на минимално инвазивната сърдечна хирургия - по-малко болка след операцията, по-малко белези, по-бързо възстановяване, по-кратък болничен престой и по-нисък риск от усложнения.
При минимално инвазивния подход хирургът прави малки разрези между ребрата, а специален хирургически инструментариум с прикрепена камера дава възможност на кардиохирурга да извърши процедурата с точност.
Минимално инвазивната сърдечна хирургия може да се използва за аортно клапно протезиране или валвулопластика, митрално клапно протезиране или валвулопластика, аортокоронарен байпас. Същият подход се прилага и за възстановяване на междупредсърдната преграда и трикуспидална валвулопластика или клапно протезиране.
Докато минимално инвазивната сърдечна хирургия е достъпна за повечето пациенти, реално хирургът може да определи кой подход е най-подходящ за конкретната ситуация и дали въобще минимално инвазивната сърдечна хирургия е удачният вариант при избор за лечение на даден болен.
Редица фактори определят коя операция е най-добра за пациента. Аз лично имам предвид медицинската история, възрастта и общото здравословно състояние на пациента, когато правя препоръка за минимално инвазивна оперативна интервенция.
Визитка
Д-р Христо Рахман се присъединява към Отделението по кардиохирургия на УМБАЛ „Пълмед“ през април 2024г. Той завършва с отличие медицина в Медицински университет - Пловдив през 2008 г. През 2018г. придобива специалност кардиохирургия. В продължение на 15 години (2009-2024г.) работи и изгражда професионален опит в Клиниката по кардиохирургия към УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД - гр. Пловдив в екип под методическото ръководство на проф. д-р Генчо Начев.
От 2016 до 2022г. е асистент към Катедра по сърдечна и съдова хирургия на Медицински университет – Пловдив, а от 2024г. е хоноруван преподавател в същата катедра.
През годините преминава специализации и курсове във водещи университетски клиники и институции в Австрия, Израел и Германия.
Активно участва в национални и в международни научни форуми и конгреси. Разработил и създал както самостоятелно, така и в съавторство множество учебни материали и помагала за студенти към Медицински университет - Пловдив. Част е от авторски колективи на медицински публикации в български и чуждестранни журнали.
През 2023г. д-р Рахман въвежда за пръв път в България техниката на Bo Yang за разширяване на аортния корен при пациенти, при които се цели избягване на феномена “prosthesis-patient mismatch”.
Какъв хранителен режим е най-добър за подрастващите? Д-р Тих...
Д-р Кристиан Бечев: Приех неврохирургията като моя мисия, мо...