При чести инфекции и отпадналост търсете клиничен имунолог
в. Доктор
4.03.2025г.
Д-р Мария Ивановска е началник на Отделението по клинична имунология в УМБАЛ „Пълмед". Завършва медицина през 2012 г. в Медицинския университет в Пловдив, където през 2018 г. защитава докторантура по имунология, а година по-късно става главен асистент по клинична имунология в МУ-Пловдив. Автор и съавтор е на над 40 публикации в български и международни рецензирани списания, включително списания с импакт фактор. Участва в национални и международни изследователски проекти. Научните й интереси са ориентирани към стрес и промени в имунната система в състояние на стрес, психобиотици, психоневроендокриноимунология (PNEI) и имунни дефицити.
- Д-р Ивановска, често казваме „паднал ми е имунитетът и лесно хващам настинка и грип". Какво да правим, за да не случва това?
- Поддържането на балансирана имунна система е резултат от съвкупност от здравословни навици. Ключови начини да се погрижите за имунитета си са:
- Хранене, богато на нутриенти. Витамин С цитруси, чушки, броколи, киви. Витамин D - слънчева светлина, мазна риба, яйца. Цинк - ядки, месо, бобови храни. Пробиотични храни - кисело мляко, кефир, ферментирали продукти. Антиоксиданти - плодове, зеленчуци, зелен чай.
- Достатъчен и качествен сън. Липсата на сън пречи на баланса в имунитета. В мозъка съществува „глимфатична система", която очиства отпадните продукти по време на сън. Тя е основно представена от клетки на имунитета микроглия. Затова стремете се към 7-9 часа сън всяка нощ.
- Физическа активност. Умереното движение (разходки, йога, спорт) засилва циркулацията и подпомага имунната функция.
- Намаляване на стреса. Хроничният стрес увеличава кортизола, който потиска имунитета. Основни копинг стратегии са: меупражнения, разходки сред природата.
- Хидратация. Водата помага за детоксикацията на организма и поддържането на мукозните мембрани (лигавична система), които са първата защита срещу вируси.
- Контрол на теглото. Наднорменото тегло може да доведе до лекостепенно хронично възпаление, което отслабва защитните сили на организма.
- Достатъчно време на слънце. Излагането на слънце стимулира производството на витамин D, който е важен за имунитета.
Добрата грижа за организма като цяло води до балансиран имунитет, който не „пада" лесно!
- Все още има случаи на грип и често чуваме такива съвети: „яж лук и чесън, туршии, гладувай". Какво препоръчвате Вие като специалист?
- В този сезон е важно да се съсредоточим върху научно обосновани начини за укрепване на имунната система, вместо да разчитаме на митове и полуистини. Препоръчвам балансирано хранене - повечето храни споменах. Лукът и чесънът съдържат серни съединения с антибактериални свойства, но не са „чудотворно" средство срещу вируси. Важна е добрата хигиена - мийте ръцете си редовно с топла вода и сапун, особено след контакт с обществени повърхности. Избягвайте контакт с болни хора и не докосвайте лицето си с мръсни ръце. Какво НЕ трябва да правите? Прекомерното гладуване отслабва организма. Алкохолът и цигарите потискат имунната система. Приемането на антибиотици без причина не помага срещу вируси.
- Кога трябва човек да посети имунолог?
- Посещението при клиничен имунолог е необходимо при чести инфекции (вирусни, бактериални, гъбични или паразитни), рецидивиращи заболявания, бавно възстановяване след боледуване, наличие на силна хронична умора, автоимунни болести или при съмнение за фамилна предразположеност към имунодефицитни състояния.
- Какви изследвания се назначават?
- Клиничният имунолог назначава изследвания при съмнение за отклонения в имунната система. Най-често препоръчваме пълна кръвна картина с диференциално броене,изследване на нивата на серумни имуноглобулини (IgA, IgG, IgM, lg Е), тестове за клетъчен имунитет (имунофенотипизиране на Т, Б, Нк клетки или пролиферативни тестове) и възпалителни маркери, като CRP и интерлевкини. Те са особено важни при чести инфекции и хронични заболявания.
- Кога лекарят предписва имуностимулатори?
- Те се предписват при доказан имунен дефицит, хронични инфекции или чести вирусни заболявания. Самолечението с тях не се препоръчва. При наличие на чести инфекции задължително се консултирайте с клиничен имунолог.
- Трябва ли да има по-специална грижа за малките деца, възрастните над 65 г., хората с хронични заболявания?
- Те трябва да избягват контакт със заразени, да спазват добра хигиена и да се хранят балансирано. Ваксинацията срещу грип и пневмококи е силно препоръчителна.
- На прага на нов сезон сме. Какво представлява пролетната умора?
- Тя обикновено започва в края на зимата и началото на пролетта, най-често през март и април.
- Д-р Ивановска, кога се проявява това състояние?
- Точният момент зависи от климатичните условия и индивидуалната реакция на организма. Това е състояние на отпадналост, умора и намалена енергия, което се проявява при някои хора с настъпването на пролетта. Не е медицинска диагноза, а по-скоро естествена реакция на организма към сезонните промени. Дължи се на промяна в климата (повишаването на температурите и по-дългите дни изискват адаптация на организма); на хормонални промени - слънчевата светлина увеличава производството на серотонин (хормонът на щастието) и намалява нивата на мелатонин (хормонът на съня) и може да доведе до временен дисбаланс. Дължи се и на дефицит на витамини и минерали през зимата консумираме по-малко пресни плодове и зеленчуци, и на натрупана зимна умора - резултат от по-малкото движение, по-тежките храни и намалената слънчева светлина.
- Как човек да подготви организма си, за да посрещне пролетта?
- Пролетта е време за леко и свежо хранене, което да помогне за детоксикация на организма след зимата. Добре е да се намалят мазните и пържените храни, излишната захар и газирани напитки, да се ограничи алкохолът, който допринася за обезводняване. Бих препоръчала разходки на открито 30-60 минути на ден - в парка, в планината или край водоеми за свеж въздух. Леки кардиотренировки, поне 3-4 пъти седмично, по 30-40 минути - джогинг, колоездене, плуване или танци стимулират кръвообращението. Упражнения за гъвкавост и баланс (йога и пилатес) подобряват тонуса и намаляват стреса. Разтягането всяка сутрин събужда тялото и подобрява циркулацията. Така човек ще премине през пролетния преход по-лесно и без изтощение!
- До каква степен помагат добавките към храненето за добрия имунитет?
- Те могат да помогнат за поддържането на добър имунитет, но не са заместител на разнообразното хранене, редовното движение, добър сън и контрол на стреса. Най-полезни са, когато се използват за компенсиране на определени хранителни дефицити. Ако човек се съмнява за дефицити, консултация с лекар и извършване на правилни кръвни изследвания са найдобрият начин да се определи от какво се нуждае. Ако са предписани добавки, те трябва да се приемат според препоръчителните дневни дози. Прекомерният прием например на цинк или витамин D може да доведе до негативни ефекти. Много погрешно е да се приемат едни или други добавки по препоръка на приятелка, колежка и пр. Всеки човек е специален, със собствена имунна система. А и някои добавки могат да взаимодействат с лекарства и да доведат до неблагоприятни ефекти.
- Бихте ли дали примери?
- При прием на повече лекарства и добавки трябва внимателно да се чете листовката за всеки медикамент или човек да се консултира с лекар или фармацевт, преди да започне нови добавки. Например: приемът на желязо може да снижи ефективността на антибиотиците (намалява абсорбцията им). Препоръчва се прием поне в различни часове на деня или 2 часа между изпиването на желязо и антибиотик. Калцият може да намали абсорбцията на лекарства за щитовидната жлеза, като левотироксин, и да намали ефективността им. Високите дози витамин К може да намалят ефективността на антикоагулантите, а големите количества омега-3 да увеличат риска от кървене при хора, които приемат антикоагулантна терапия.
- Какво е въздействието на мръсния въздух върху имунитета?
- Мръсният въздух в големите градове има сериозно влияние върху здравето и имунитета на хората. Замърсяването му съдържа различни токсични вещества, като фини прахови частици (РМ2.5 и РМ10), азотен оксид (N02), въглероден оксид (CO), които могат да влошат здравето по много начини. Мръсният въздух може да предизвика оксидативен стрес, при който се генерират свободни радикали, а те увреждат клетките и тъканите на тялото, включително свързаните с имунната система.Тези радикали увеличават възпалението и могат да влошат съществуващите заболявания, като сърдечносъдови и диабет, които също намаляват имунната защита. Въпреки че не можем да избегнем напълно въздействието му, е възможно да защитим нашето здраве, като избягваме присъствието си в замърсени зони, поддържаме здравословен начин на живот и се консултираме с лекар за възможни добавки и мерки за балансиране на имунната ни система.
- Споменахте и стреса...
- Краткосрочният стрес може да активира имунната система и да ни помогне да се справим с различни ситуации, но дългосрочният е в състояние сериозно да я потисне и да увеличи уязвимостта на организма към инфекции и заболявания. Ключът е в управлението на стреса чрез физическа активност, здравословен начин на живот и техники за релаксация.
- Какви са вашите препоръки, за да поддържаме имунната система в добра кондиция?
- Важно е да слушаме тялото си и да се консултираме с клиничен имунолог, ако усещаме необичайна умора, чести инфекции или други признаци на понижен имунитет. Има няколко аспекта, свързани с имунитета, които може би си струва да споделя, въпреки че не са били директно засегнати.Те допълват картината на това как можем да поддържаме и укрепваме имунната си система в дългосрочен план. Емоционалното здраве има от нас свързват имунитета основно с борбата срещу инфекции, той играе много по-широка роля в нашето здраве - защитава организма от множество опасности, включително ракови и хронични заболявания, и възпалителни процеси. Поддържането на добра имунна функция изисква цялостен подход към здравето.
Д-р Илия Габровски, УМБАЛ „Пълмед“: С лъчелечение ефективно ...
С благодарност към кардиохирурзите от „Пълмед“: Бъдете здрав...