Д-р Екатерина Петкова, управител на ДКЦ "Пълмед":Ползите от ваксините са повече от рисковете
четвъртък 30 септември 2021

Т-клетъчен тест показва имаме ли имунитет срещу ковид

В.Марица

https://www.marica.bg/tema-v-razvitie/covid-19/d-r-ekaterina-petkova-polzite-ot-vaksinite-sa-poveche-ot-riskovete

30.9.2021

-Д-р Петкова,  страната ни разполага с достатъчно ваксини срещу Covid-19, но в същото време изоставаме спрямо другите европейски страни по процент имунизирани. Как можем да активираме обществото да се ваксинира?

-Това, което ние се опитваме да направим, е да осигурим една богата информационна кампания за хората. Проблемът е, че част от тях не могат да разберат,  че ползите от ваксинацията са много повече от рисковете. Има хора, които се притесняват от страничните ефекти на ваксините, но това е неоснователно. Те са нищожни в сравнение с последиците от коронавирусната инфекция и от терапията, която се прилага при лечението й. Още по-притеснително за мен е, че наблюдаваме бум на новооткрит захарен диабет, на сърдечно-съдови заболявания  или на пациенти с много влошен гликемичен статус след прекарана коронавирусна инфекция. Всичко това ще окаже влияние върху качеството на живот, а може би и върху продължителността му, така че тепърва предстои да виждаме последствията. Ваксинацията е нещо, което не е ново за човечеството, затова не бива да се боим. Първите имунизирани срещу полиомиелит например, не са се съмнявали във ваксината, защото са знаели, че по този начин спасяват децата си.

-Смятате ли, че изпуснахме момента да се изправим по-подготвени срещу четвъртата вълна?

-Да. Страни, които започнаха няколко месеца след нас имат в пъти по-голям процент на ваксинирано население от нас. Не знам това на народопсихологията на българина ли се дължи – да не вярва на нищо ново.

-Притесненията на колебаещите се да се имунизират са, че може ваксините да не действат срещу новите щамове?

-Това, което наблюдаваме в световен мащаб е, че много малък процент от ваксинираните хора са склонни към  развитие на Covid-19 инфекция. А дори и да се разболеят – тежката клинична картина при тях е почти нулев процент. Това означва, че шансът от заразяване с Covid-19 и за поява на тежки усложнения при ваксинирани пациенти е нищожен в сравнение с неваксинираните, при които възрастовата граница пада. Имаме случаи на деца, които са под възрастта за ваксиниране. Деца с хронични заболявания, които в не редки случаи прекарват инфекцията в тежка форма.

-Има ли основание за притеснение от алергични реакции при ваксиниране?

-В нашия ваксинационен център е имало е хора с поява на локални странични ефекти като оток на мястото на убождане, зачервяване, затопляне, но не сме имали сериозни животозастрашаващи алергични реакции, дори и при хора, които са склонни към такива.

-При какви стойности на антитела е добре човек да се имунизират?

-Не мога да дам конкретни стойности, защото всяка лаборатория има свои референтни нива. Мога да дам пример с пациенти, изследвани в лабораторията към ДКЦ „Пълмед“. Има хора, които с 400 единици антитела се заразяват и такива с 300 единици антитела, които не се заразяват. Затова не можем да посочим граници на антителата, който да е като маркер, че над тази стойност човек няма да се зарази с Covid-19. Важно е обаче да се отбележи, че дори и някой да се зарази след ваксинация, шансът за тежко протичане е почти нулев.

По-скоро е важно да се следи динамиката в нивата на антителата и дали спадат бързо. При спад на антителата на преболедувалите и решение да се ваксинират трябва да се има предвид, че  докато ваксината започне да действа активно отнема две седмици след последната доза, т.е. ако е на Johnosn & Jonson/Janssen ще имате имунитет след 2 седмици, ако е на Pfizer/Biontech - след 5 седмици съответно ако е на Moderna – 6 седмици. Това означава, че през този период имунитетът още повече ще е спанал и ще има една дупка, в която организмът е предразположен към заразяване.

-Освен антитела, ваксините изграждат и Т-клетъчен имунитет. Как можем да го проверим?

-Имунната защита на организма срещу външни патогени се осъществява посредством клетъчен и хуморален имунитет. На кратко казано антителата, които се произвеждат от B- лимфоцитите, са в основата на хуморалния имунитет. Тяхната цел е да се унищожи патогена и това се осъществява посредством специфични IgA, IgM, IgG антитела. От другата страна, е клетъчният имунитет, който използва друга армия от помощници, която не включва антитела, а по-скоро включва активирането на фагоцитите, NK-клетките, антиген-специфичните цитотоксични Т-лимфоцити, както и различни цитокини при среща с даден антиген.

Изследването за наличие на клетъчен имунитет се извършва като се стимулират  лимфоцитите в кръвта чрез определен антиген от структурата на коронавируса. След като се извърши тази стимулация, лимфоцитите, ако имат някаква клетъчна памет спрямо коронавируса, отделят гама интерферон, който е главният убиец на вируса при срещата с него. Той потиска размножаването на вируса и също така има имунорегулиращо действие. Затова ние изследваме нивата на гама интерферон и на база колко силно стимулираните клетки експресират гама интерферон, отчитаме има ли или не наличие на клетъчен имунитет. Разполагаме с два вида изследване на клетъчния имунитет. Единият е подходящ за хора, които са ваксинирани, тъй като се изследва само един протеин от структурата на коронавируса, а именно – S1 протеина (той се въвежда с ваксината). Другият вид клетъчен тест е поликомпонентен. Той съдържа 5 вида протеини от структурата на коронавируса и е подходящ за хора, които са били изложени на среща с него, т.е. за преболедували или контактни с болни, които не са развили симптоми . Подходящ е и за хора, които искат да разберат дали са били в контакт с Covid-19 без да знаят.

-Как се тества Т-клетъчният имунитет и кога  могат да се получават резултатите?

-Тестът е много трудоемък и изисква стриктно спазване на всички препоръчки, тъй като самата кръвна проба за изследването е много лабилна, т.е. всеки един външен стрес върху нея може да окаже влияние върху крайния резултат. Има определен часови диапазон, в който трябва да се обработи пробата, защото 8 часа след вземане на кръвта тя вече няма да е адекватна. Ние сме се погрижили да осигурим апаратура за тези тестове в големите ни болници в гр. Пловдив и гр. София, така че да не се налага транспорт на пробите, тъй като това може да ги компрометира. Тестът отнема средно 36 часа за обработка. През този период се преминава през различни стъпки - Т-лимфоцитите се срещат с  антиген от вируса и след това се отчита производството на интерферон от лимфоцитите, както и силата на тяхната екскреция.

-Защо трябва да са минали 3 часа след сън при изследването на Т-клетъчния имунитет?

-Прави се с цел изследването да бъде обективно, защото хормонът мелатонин има много силни имуномодулиращи свойства и в часвете след събуждане нивата му са все още повишени. Те могат да дадат погрешно по-високи нива на клетъчен имунитет.

-Има ли смисъл хора, които не са преболедували или не са ваксинирани да си правят тест за Т-клетъчен имунитет?

-Хубаво е да бъде направено изследване, за да знае човек колко е защитен, защото има случаи на хора, които са се срещали с болни без да знаят, т.е. възможно е да се развие имунитет.

-А тези, които са преминали през цитокинова буря?

-Цитокиновата буря е едно доста сложно състояние на организма, а тези, които са преминали през нея е възможно да имат компрометиран имунен отговор, защото са били подложени на терапии с високи дози кортикостероиди. Това, което мога да препоръчам на тези пациенти е да проследяват периодично нивата на антитела и клетъчен имунитет, защото те не са предпазени от повторно тежко протичане на Covid-19 инфекция и ако забележат, че нивата на антитела или клетъчен имунитет започнат да спадат и не са достатъчно адекватни, да се ваксинират.

Имаме поглед и върху имунитета на първите ваксинирани от края на миналата година – и се наблюдава спад, както на клетъчния имунитет, така и на антителата, което може би ще бъде показание за необходимостта от трета доза. Но това е строго индивидуално. Има хора с отличен имунитет и на 1 година след преболедуване и 7-8 месеца след ваксинация.

-Това означава ли, че е хубаво хората периодично да си правят тестове за Т-клетъчен имунитет, дори и да са ваксинирани?

-Това, което препоръчвам на пациентите си и това, което правя за себе си и семейството си е на всеки два-три месеца да проследявам антителата и клетъчния имунитет, защото смятам, че това е отговорност както към мен, така и към хората, с които общувам, тъй като аз съм лекар, непрестанно съм в контакт с болни, независимо дали ми съобщават или не. Аз съм длъжна да съм информирана относно имунната ми защита, за да мога да предпазя себе си и близките.

-На какво се дължи, че не всички развиват клетъчен имунитет?

-Клетъчен имунитет е възможно да не изградят тези, които са с подтисната имунна система, пациентите с автоимунни заболявания, ревматологични и онкологични. Също така наблюдаваме едно не добро ниво на имунитет при хора, които са понесли тежко Covid-19 инфекция и са били на високи дози имуносупресираща терапия, т.е. терапия която цели да намали имунния отговор при развита инфекция с цел превенция на цитокинова буря и усложнения. Тези пациенти трябва много да внимават, тъй като те реално разчитат на „стадния имунитет“. Целта на „стадния имунитет“ е тези, които не могат да се ваксинират или да изградят имунна защита, да бъдат защитени от хората около тях.

-Стартирате нови пакетни предложения. Какви са те?

-Съвсем скоро се очаква да предоставим на нашите пациенти пакет от изследвания - те са насочени конкретно към дадена патология, изготвени са от нашите специалисти по съдовахирургия, кардиология, ендокринология, АГ, ревматология, урология, неврология, гастроентерология, педиатрия. Тепърва ще разработваме още такива пакети, те са подходящи за профилактика и за проследяване на много социалнозначими състояния, както сърдечносъдови, ендокринни, захарен диабет, урологични, ревматологични, Имаме и пакет изследвания, който е подходящ за хора преболедували Covid-19. Пакетите ще бъдат на преференциални цени.