Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е направил грешка. Не е и само онзи, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е единствено експерт, от когото зависи здравето, а понякога – и животът ни.
Той е всичко това, но и много повече – защото зад всяко име с „д-р“ отпред стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, как работи и как почива – отговорите на тези въпроси търсим в новата ни рубрика „Кой сте Вие, докторе?“
zdrave.net
26.4.2020
Доц. Румяна Янкова е водещ дерматолог и алерголог, университетски преподавател. Завършила е образованието си във Висшия медицински институт в Пловдив през 1973 г., там започва кариерата си като асистент в Катедрата по дерматология и венерология. Придобива специалност по дерматология и венерология през 1979 г. и защитава дисертация на тема: Методът "кожен прозорец" при проучвания върху контактната свръхчувствителност (1990). През 1993 г. получава научно звание доцент, а от 2000 до 2016 г. е ръководител на Катедрата по дерматология и венерология. Дългогодишен завеждащ на Сектора по алергология в МУ - Пловдив.
Има над 100 публикации в периодични издания, многобройни участия с лекции и доклади в български и международни научни форуми, съавтор е в 5 учебника и 3 монографии, ръководи и участвува в работата по научни проекти. Член е на Борда на съветниците на Института за клинични експертизи - Франция и е съосновател на българския филиал на същия институт. Член е на ръководството на Българското дерматологично дружество и заместник-председател на Секцията по дерматоалергология, както и член на Европейската академия по дерматология и венерология. Председател е на сдруженията "Дерматология и венерология" и "Сдружение срещу кожния рак". В момента ръководи Центъра по алергология и дерматология в ДКЦ и УМБАЛ "Пълмед".
Доц. Янкова, пандемията COVID-19 постави на изпитание професионализма на лекари от много специалности, сега като че ли идва ред и на дерматолозите. Знае се, че много медици са принудени да носят с часове и дори дни предпазни маски, шлемове. Какви опасности носи това за кожата?
Да, сериозните инфекции изискват спазването на хигиенни норми на защита от заразяване, спазвани от цялото общество. Защитата трябва да е различно интензивна в зависимост от степента на опасност от контакта с болни и заразоносители, която се определя от професията и извършваната дейност. Медицинските специалисти са най-силно изложената на инфекция с COVID-19 професионална група, именно защото работят с болни хора, било с проявени или все още със скрити симптоми на вирусната инфекция. За работещите с пациенти с COVID-19 предпазното „снаряжение“ е най-масивно – с гащеризони, маски, очила, шлемове, ръкавици и пр. За специалистите от други сектори - маски и ръкавици са достатъчни. Тъй като последните предпазни средства са най-често ползваните, а и защото контактът на кожата с тях е най-значителен, логично е освен търсеният ефект на защита, да възникнат и нежелани явления като кожни реакции на спарване, дразнене или алергия.
Какви препоръки за превенция на тежки кожни увреждания бихте дали в този случай? А така също и на хора с други професии, които са принудени поради обстоятелствата да носят защитни средства?
Прояви като по-горе споменатите, могат да се срещнат при всички други професии, освен нашата. Нещо повече, те възникват и при хора с дейности, далеч извън медицината, дори съвсем не при професионални условия, а в обичайното ежедневие на всички ни. В днешно време спазваме хигиенни норми, които не всички от нас са прилагали в предходни периоди. А и не е ясно колко още ще продължи засилената хигиена в професионални и битови условия. Това определено натоварва кожата, защото детергентите, дезинфектантите и антисептиците са сред най-честите кожни дразнители. И като добавим локалните контакти с маски, които не са от памучна материя, а синтетични, или частично синтетични?!
Прегледах вече доста пациенти с дерматити на лицето вследствие носенето на маски. Ръкавиците, дори и тези, несъдържащи латекс, също предизвикват кожни заболявания, поради спарване, прекомерно овлажняване на кожата, дразнене или активиране на алергични контактни дерматити. Неслучайно през последните седмици в моите кабинети преминават немалко пациенти с контактни дерматити, повечето иритативни, по-малко алергични. Преди броени дни наблюдавах и вече публикувам в социалната мрежа случай на контактна алергия с фрапантен оток на ръцете и дланите след употреба на латексови ръкавици. Последните са известен провокатор на подобни кожни смущения, особено ако са с талк, който улеснява проникването на латексовия алерген в кожата и засилва реакцията.
Има ли някакъв по-специален подход за овладяване на тези последици при хора с тежки дерматози – псориазис например?
Пациентите с хронични кожни заболявания са по-често засегнати от кожни смущения, като вече описаните. Атопичен дерматит, псориазис, невродермит, дерматити от локални лекарства, козметика, слънчева и поленова алергия, както и други предходни или съпътстващи болестни процеси на кожата, изискват много по-сериозна и изключително адекватна диагностична и лечебна намеса. В такива случаи, всяко неправилно действие, включително от лекар, може да доведе до генерализиране не само на кожните симптоми, но и системно въвличане на много вътрешни органи.
Не е тайна, че въпреки епидемията, в вачалото на пролетта много дами обръщат поглед към възможностите на естетичната дерматология. Кои естетични процедури не бихте препоръчали точно в този момент?
Естетичната дерматология, като всяка медицинска специалност с неспешен и планов характер, би могла да се работи, но с внимание. Задължително строго специализирано, и с още по-сериозна преценка на търсените резултати и рисковете. Включително рисковете, свързани с последващите контакти на кожата с хигиенни препарати, предпазни маски, слънчеви лъчи или дори слънцезащитни продукти, които могат да усложнят една кожна реакция с процес на фотоиритация – дразнене от съчетаното действие на химичните съставки и ултравиолетовите лъчи. Имам и такъв случай на пациентка с изразено възпаление на устните (хейлит) след предозиране на филър, плътен оток и последващи поражения на повърхността на устните.
И за да излезем от темата COVID-19 искам да Ви помоля да разкажете накратко за себе си и за Вашия професионален път – как избрахте медицината, какво Ви мотивира да станете дерматолог?
Накратко, нямам спомен точно как съм избрала медицината. Но продължавам да я работя с тръпка, желание и нестихващ интерес повече от 46 години. И смятам, че основните ми професионални направления – дерматологията и алергологията, ми помагат особено много и за естетичната дерматология, която без първите две, нерядко губи баланса между „полза и риск“.
Кои са Вашите учители в специалността? Моля да разкажете накратко за работата си с тях?
Не са малко - проф. Толев, проф. Профиров, проф. Берова, проф. Обрешкова, проф. Костурков и още много други, включително съвременни учени и лектори. От всички тях съм получавала и получавам до днес знания и умения, които в преподавателската си и клинична работа се стремя да предам на моите последователи. В медицината „училището“, обучението и самообразоването са доживотен процес.
Има една общоприета представа у повечето хора, че дерматологията не е свързана с тежки, застрашаващи живота състояния. Така ли е?
В дерматологията също има сериозни генерализирани и системни болестни процеси. Няма само кожни болести, те са системни. Кожата е външният екран на болестните промени в целия организъм, върху нея се проектират много скрити и дълбоки органни заболявания. А алергичните заболявания са много често не само сериозни, но и застрашаващи живота. Като консултант-алерголог съм лекувала немалко болни, непосредствено след изписването от спешни отделения и от сектори за интензивно лечение, а те без продължаване на лечебните мероприятия, биха се върнали към първоначалните тежки симптоми. Някои от тях пристигат с все още стоящата венозна канюла (абокат) . По-късно, свързвайки се с мене, например. за естетична процедура, се представят: „Обажда се Ваня с абоката…“ Е, значи преди това съм осигурила да получат необходимата неотложна помощ.
Какви са очакванията Ви за бъдещето на тази област на медицината – ще се открие ли скоро лек за заболяваиня, които все още са загадка – витилиго, псориазис, булозна епидермолиза, други редки кожни болести?
Това са заболявания, представлявали терапевтичен проблем не само в миналото, а и в днешно време. За някои от тях (псориазис, пемфигус, атопичен дерматит, хронична уртикария, еритемен лупус, витилиго и др.) има вече или са в процес на проучване, редица съвременни лекарства, които в значителна степен успяват да овладеят болестния процес. С голяма част от пациентите успяваме да излезем от схватката с тези увреждащи и натоварващи живота на болните състояния. За останалите очакваме решения, работи се непрекъснато.
И накрая – какво бихте пожелали на младите Ви колеги, които сега тръгват по пътя на дерматологията?
По пътя на дерматологията и алергологията, и на естетичната медицина – да не „потъват“ в руслото на ежедневното професионално еднообразие, да не губят интереса и желанието, да приемат предизвикателствата. Заслужава си…
Пълмед с дарение от ВП Брандс Интернешънъл...
Семейство от Пловдив прeбори Covid-19 след 15 дневно интензи...