14.04.2023г.
Д-р Тихомира Георева е гастроентеролог в отделението по „Гастроентерология” в УМБАЛ „Пълмед“, преглежда и в ДКЦ „Пълмед”. Завършва медицина в Медицински университет – гр. Пловдив през 2013г. Същата година започва своята кариера в УМБАЛ „Пълмед” като лекар–ординатор. През 2020г. придобива специалност по „Гастроентерология” и активно лекува пациенти с различни хронични и остри състояния като декомпенсирани чернодробни цирози, остър панкреатит, хепатит тип В и тип С, гастроентероколити и други. От две години следва магистратура „Мениджмънт на храните и храненето”.
Д-p Георева, идва поредица празници, а по традиция у нас ги отбелязваме с богати трапези и често се стига до преяждане. Какви са основните рискове от прекомерното хранене и до какви сериозни последици може да доведе това?
Често по време на различни традиционни български и църковни празници голяма част от българите прекарва на маса с роднини и приятели. За съжаление, практиката ми показва, че повечето хора злоупотребяват с храненето. Това може да доведе до обостряне на различни хронични заболявания и състояния като язва, гастрит, колит и свързаните с тях усложнения.
Какъв хранителен режим трябва да спазват хората, за да поддържат здрава храносмилателната си система и да не се претоварват с токсини?
Хранителният режим като наименования и разбиране в днешно време е много широко понятие, което не е специфицирано към нуждите на различните хора, техните предизвикателства, конституционални физиологични особености и спрямо тяхното здравословно състояние. Най-общо можем да насочим вниманието на пациентите и във връзка с предстоящите празници към поведение, което ще подкрепи тяхното здравословно и балансирано състояние на стомашно-чревния тракт. Базови принципи кореспондират с редовно хранене поне три пъти дневно на по-малки порции с два междинни интервала, а не обилно хранене веднъж дневно. Паралелно с това, трябва да се приемат минимум 3 литра вода на ден. Консумацията на хляб и хлебни изделия трябва да е предимно сутрин, а не през целия ден. Въглехидратите са основен източник на енергия, но е хубаво да се обърне внимание на произхода им от зеленчуци, овесени ядки и плодове. По същата логика, не е подходящо да се консумират мазни храни, а месото трябва да е добре подбрано като се акцентира на използването на риба, пилешко, телешко или заешко. Препоръчително е да не се комбинира киселинна (месо) и алкална (въглехидрати) храна, защото съчетавайки ги, се увеличава времето на разграждането им в организма и това води до образуването на повече токсични продукти.
Като гастроентеролог, който има фокус и върху нутрицизма, каква схема на хранене съветвате да се спазва след приключването на Великденските пости?
Особено подходящ в рамките на месец след приключване на постите е хранителният режим LOW FODMAP - "fermentable oligo-, di-, mono-saccharides and polyols", което в превод означава „ферментеруеми олигозахариди, дизахариди, монозахариди и полиоли“. Трябва да се избягва приемът на млечни продукти и по-специално на мляко, които да заменяме с техни алтернативи. Паралелно с преустановяването на консумирането на бобови храни, през тези 30 дни е нужно да се откажем от зърнени храни като ечемик, пшеница, лимец и ръж.
Особено сред младите момичета се забелязва друга не по-малко опасна тенденция – отказ от хранене. Какво бихте посъветвали тези, които заради модата да са много слаби, могат безвъзвратно да увредят своето здраве?
Отказът от хранене или „анорексия” е преди всичко психологически проблем, за който са виновни създадените обществени и модни порядки. Това е заболяване, което може да доведе до неусвояване на основните градивни хранителни нутриенти. Във връзка с това организмът на пациента може да инициира отказ на функции, дори фатален изход. Бих посъветвала младите момичета или жени да заменят гладуването с физическа дейност и добър хранителен режим, който може да бъде изготвен от специалист. Лично аз препоръчвам спортни дейности като високо енергийни кръгови тренировки, бягане, плуване, каране на велосипед и други. По този начин те ще намерят баланс в приемането на хранителните вещества, които ще разходват в зала или на открито и няма да има нужда да прибягват до глад или системно гладуване. Бих заключила, че храната е един своеобразен вид „гориво”, което ни позволява да извършваме ежедневните си дейности.
ДКЦ „Пълмед“ с последно поколение апаратура в Отделението по...
Дерматолог от ДКЦ „Пълмед“ с отличие от Мисия Супердок 2022...