Много ме натъжаваше безсилието пред COVID-19 - преживявам всеки пациент
сряда 14 април 2021

Д-р Евелина Дарабанова, специализант в отделение по анестезиология:

Много ме натъжаваше безсилието пред COVID-19 - преживявам всеки пациент

Като специализант по анестезиология и интензивно лечение в УМБАЛ "Пълмед" опитът, който натрупах, е безценен

в. 24 часа Йоана РУСЕВА стр. 16

- Д-р Дарабанова, каква беше последната година за вас като специализант в отделението по анестезиология на УМБАЛ "Пълмед"?

- Изпълнена с много предизвикателства пред мен и моите колеги. Научихме много, но и загубихме доста. Знаете колко много колеги и медицински специалисти загубиха битката с COVID-19. Като специализант по анестезиология и интензивно лечение в УМБАЛ "Пълмед" опитът, който натрупах, е безценен. Работя в операционна като анестезиолог и в отделение по реанимация. Такава е нашата специалност, доста обширна. Пандемията ни постави в ситуация да има и COVID реанимация. Имахме доста тежки дежурства, губихме пациенти и колеги. Разбира се, имаше и хубави моменти, изписване на пациент, който е бил в тежко състояние. Научих много безценни уроци, повечето са свързани с осъзнаването на смисъла на живота и възможността да "поемеш глътка въздух".

- Кога влязохте в COVID отделението и кога ви беше най-трудно и защо?

- В УМБАЛ "Пълмед" разкриха COVID отделение и реанимация почти в движение, в последните дни на март 2020 г. Всичко се случи много бързо. Както си работехме в операционна, казаха, че може би ще транспортират пациент от Карлово. И докато се усетя, вече бях в отделението. Влязох първа и приех първия ни пациент. И така останах допреди месец в COVID реанимация. Още си спомням страха и адреналина, отивайки към отделението. Също и мобилизацията и неимоверните усилия, които положихме, за да обособим отделението. За всички ни беше нещо ново, непознато. Гледахме клипчета как да обличаме предпазното облекло, как да се пазим. Щастливци бяхме, че ни бе осигурено всичко необходимо за лична защита. Може би и затова толкова дълго време нямахме заразен колега. Сформира се страхотен екип, с който тежестта на работа не се усещаше. Най-трудно е, когато загубиш пациент и трябва да съобщиш на близките. Всеки пациент се изживява. Много ме натъжаваше безсилието пред заболяването. Въпреки всички усилия, методи на лечение и диагностика загубихме много пациенти. Най-тежък беше ноември месец, винаги ще го помня. Бяхме като на война, но без да имаме оръжие.

- Вие сте последна година специализант и имате база за сравнение в обучението си преди това и през изминалата година. Как се промени то?

- Специалността "Анестезиология и интензивно лечение" изисква познания във всички специалности. През годините обучението ни преминава през различни клиники. Разбира се, никой не може да каже, че придобивайки специалност, е подготвен за всичко. Но през тази година начинът на обучение се промени, всичко се случваше по-динамично, не мога да кажа, че изоставаше обучението ни по специалността, по-скоро натрупахме опит, който ще ни е от полза. Със сигурност в бъдеще време ще има други подобни пандемии. Вирусните заболявания са тези, които трябва да изучаваме по-усилено, защото те ще бъдат болестите от близкото бъдеще. Трябва да свикнем да работим в такива условия.

- Според лекарския съюз активното участие на младите лекари в COVID отделенията ще забави с година обучението им по специалността, за която са приети да специализират. Това би ли създало проблем?

- Да, може би се удължи срокът за придобиване на специалност, но работата в COVID отделения допринася за обучението и придобиването на опит в различни сфери на медицината - образна диагностика, клинична лаборатория, вътрешни болести, което ще ни бъде от полза след време, практикувайки лекарската професия.

- Ако смятате, че трябва да има някаква промяна в образованието на бъдещите медици, каква трябва да е тя, в каква насока?

- Да, трябва да има. Трябва да се върне една стара специалност, която, за съжаление, от години не съществува - вътрешни болести. Може би обучението през последните години трябва да е повече с практическа насоченост.

- Един от спорните моменти в последните промени е изискването при специализация - държавна поръчка, младите лекари да останат и да работят в България 3 години, иначе трябва да възстановят парите за следването си. Вие какво мислите за това?

- Ако на всички млади лекари, току-що завършили, им бъдат предложени подходяща база за обучение - с възможност и за теоретично, и за практическо обучение, също и добро финансово възнаграждение, лекарите няма да напускат България. И няма да се налага да мислят за тези 3 години, които трябва да работят в същото здравно заведение.

- С промените се дава възможност и общинските болници да провеждат специализации, което до този момент не можеше да се случи. Ще има ли обаче желаещи млади лекари да специализират там?

- Ако условията, които предлагат общинските болници, са добри, ще има специализанти, няма да има недостиг на лекари, дори и след придобиване на специалност ще продължат работата си там.

- Остават ли повече млади лекари в България? Какви са вашите наблюдения от колегите и познатите ви?

- Лично аз и много от моите колеги и приятели не сме искали да работим извън България. Да, примамливи са финансовите условия в чужбина, но камъкът си тежи на мястото. След промените в Наредбата за специализация от 2020 година и възможността обучение да се провежда и в общинските болници се разкриха много нови места за специализация. Затова и доста колеги предпочетоха да останат в България.

- След придобиването на специалност какви ще бъдат вашият професионален избор и път?

- Надявам се да продължа работата си в болницата, в която работя, и със същия екип. Да е приключила COVID кризата и да предстоят по-добри времена за всички ни.

***

Д-р Евелина Дарабанова е родена на 14 ноември 1989 г. в Пазарджик. Завършва математическата гимназия "Константин Величков" в града.

През 2015 г. се дипломира в Медицинския университет в Пловдив. За кратко работи в по-малка болница, след което продължава специализацията си в УМБАЛ "Пълмед" - от 2017 г. до сега. През годините е работила също в болници в Смолян и Пазарджик.