Това е все едно вентилът на тенджерата под налягане, който се отваря при достигане на определена температура, за да освободи парата, казва специалистката от ДКЦ „Пълмед“ - Пловдив
в.Стандарт
21.03.2025г.
Г-жо Стоянова, какво представляват паникатаките и често ли консултирате пациенти с такава симптоматика?
Паникатаките са моменти на силен ирационален страх и тревожност. Те имат внезапно начало, могат да бъдат кратки, но могат да продължат и по-дълго време. Обикновено достигат пик към 10-та минута и продължават за около 30 минути. Създават изключително силно чувство на безпокойство и тревожност, което ни кара да мислим, че кризите продължават цял ден.
Работя и в ДКЦ-то на болница „Пълмед“, и е факт, че изключително често срещам пациенти с такава симптоматика.
Кои фактори отключват възникването на паническите атаки?
За една от най-често срещаните причини се счита хроничният стрес. Сред редица други фактори са случаите на преживяно физическо и сексуално насилие, предполага се, че има и генетична предразположеност, при депресивни епизоди, след тежко боледуване.
Паническите атаки могат да бъдат погрешно тълкувани с физически симптоми на тревожност. Тахикардията, или иначе казано сърцебиенето, може да бъде объркано със симптоми на сърдечно заболяване. Задухът и чувството на безпомощност може да се тълкува като проблем свързан с белия дроб и дихателната система.
Непрекъснатото безпокойство, напрежение и тревожни мисли са неврологична симптоматика. Много често пациентите споделят, че губят контрол над разума си.
Как протичат тези състояния?
Паническите пристъпи са съпроводени с редица симптоми, някой от които са тревожност, свързана с нещо неопределено, това което наричаме „генерализирана тревожност“. Изпитва се чувство, че нещо лошо ще се случи, че умираме или получаваме инфаркт, което е вследствие от ескалиращия страх, който предизвиква ускорен пулс. Един от най-честите страхове е, че се губи контрол и дори, че се полудява. Променя се сърдечната дейност или пулсът, дишането е учестено, усеща се недостиг на въздух или задух. Освен това при паникатака се усеща гръдна болка и чувство на тежест в гърдите, замаяност, безпомощност, гадене със или без стомашни проблеми. Други проявления се изразяват с изтръпване на крайници, врат и челюст, със слабост и треперене на крайници, мускулни крампи или буца в гърлото.
Това са най-честите симптоми на паническата атака. Интересно е, че паникатаката може да бъде очаквана и неочаквана.
Очакваните пристъпи обикновено са свързани със специфичен провокатор, като големи тълпи от хора, страх от полети, предстоящи изпити, срещи. Докато неочакваните нямат видим задействащ механизъм и изглежда така сякаш се случват без причина.
Как според психотерапевта трябва да се реагира, ако настъпи паникатака?
Когато симптомите са налице и когато е установено и подкрепено с медицинска документация и изследвания, че симптомите не се дължат на соматичен, т.е. телесен проблем, можем да пристъпим към терапевтична работа, много често успоредно с психиатър, който да назначи медикаментозно подкрепяне в зависимост от тежестта и индивидуалните особености на пациента. Това се прави с цел да се създаде необходимо поле за терапевтична работа. Едва тогава може да се пристъпи към адекватна терапевтична дейност.
Парадоксалното в случая е, че колкото и болезнена и страшна да е паникатаката, тя е безопасна и не само не вреди, но помага.
Ще ви дам един пример, който много често ползвам в работата си. Представете си тенджера под налягане, когато достигне определена температура, вентилът се отваря и освобождава парата, т.е. напрежението. А сега си представете, че вентилът не се отвори. Какво ще се случи?
В нашия случай паникатаката е вентилът, т.е. симптомът, който ни подсказва „Трябва да спреш, трябва да си обърнеш внимание, имаш нужда от промяна, не можеш да продължаваш така!“
Доказано е, че паникатаката активира реакцията „борба или бягство“, но без реална опасност за живота и здравето. Това е един от симптомите на паниката, който може да изпитаме в съвсем безобидни ситуации, по време на сън, на разходка, докато гледаме телевизия.
По време на атаката в тялото се отделят редица хормони включително адреналин, който предизвиква физиологични промени. Пулсът и дишането се ускоряват и кръвта се насочва към мускулите, за да се подготвим за физическа битка или бягство - тук имаме бурна подготовка на организма, но нямаме адекватна причина.
Може ли сам да си помогне човек, получил такъв епизод?
Първо си подготвяме план за действие с ясно дефинирани цели. Прилагаме дихателни техники – дълбоки вдишвания, както и упражнения за мускулна релаксация.
Повтаряме си наум или на глас някакво утвърждение или нещо специфично за нас, което ни помага. Като цяло, опитваме се да запазим покой и да изчакаме да отмине. Ако ви е трудно или невъзможно, започнете да правите нещо, което да ангажира ръцете и ума ви.
Като отмине паникатаката помислете за себе си, какво искате, какво не ви достига. Починете си! Хапнете нещо! Споделете с близък приятел, какво ви се е случило, какво чувствате. Разговаряйте, но ако ви е трудно, запишете преживяването си.
Каква е терапевтичната задача при такъв проблем?
Терапевтичната работа е свързана с преструктуриране на мислите и поведението, намаляване на стреса, придобиване на умения за релаксация. Освен това се действа за подобряване на самооценката и нормализиране на естествения ритъм на живот. Подобренията се забелязват в рамките на седмица, а симптомите могат да намалеят значително в рамките на няколко месеца.
Нещо, което много често казвам напоследък, е да не забравяме, че здравето е лична отговорност на всеки един от нас и грижата за другите, започва от грижата за нас.
Визитка
Мария Стоянова е психолог и психотерапевт и провежда консултации в ДКЦ „Пълмед“ - Пловдив. Тя е дипломиран магистър по приложна психология от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Извършва психологично консултиране и психотерапия на деца, възрастни и семейства, индивидуални консултации и терапия при тревожни и депресивни състояния, затруднения в общуването, преодоляване на житейски кризи, негативни мисли, паника, консултиране на родители при проблеми във взаимоотношенията и трудности при възпитанието.